Невидимите окови на зависимостта

Зависимостта и поведенческите зависимости са пандемията на новия век. Понякога те са силни, явни и разрушителните последствия от тях не могат да останат незабелязани. В други случаи зависимостите са коварни, невидими, но здраво оплитат човек в своите енергийни окови и бавно, системно и сигурно нарушават баланса и хармонията в живота. Какво е зависимост? Според д-р Габор Мате това е всеки модел на поведение, със или без употреба на вещества, който човек се чувства вътрешно заставен да следва и е безсилен да прекрати, независимо от вредните последствия за него самия и за околните хора. Зависимостта има и определени компоненти, които задължително присъстват:
• Компулсивно поведение – това е натрапчивата нужда отново и отново да повтаря едно и също действие, върху което човек е силно фокусиран. Жертвата на зависимост винаги изпитва непреодолимо желание да върши това действие и го прави независимо от обстоятелствата и последствията от това.
• Нарушен контрол – човек, който има зависимо поведение, няма възможност да го спре или прекрати, защото независимо от това, че говори или твърди че във всеки един момент може да прекрати, той не го прави.
• Постоянно рецидивиране въпреки вредните последствия – човек ясно осъзнава, че това което прави вреди както на него самия, така и на хората около него, но това не го спира да продължава да обслужва своята натраплива нужда. Дори и да се зарича, да обещава че ще спре пред самия себе си или пред близките си, никакви мерки, нито заплахи, нито ултиматуми са в състояние да откажат човек от вредното поведение. Той просто го прави.
• Осезаемо усещане за неудовлетворение, раздразнение и непреодолимо желание ако достъпа до обекта на желанията е възпрепятстван. Човек, който е обладан от зависимост е способен на невероятни изстъпления и неконтролируеми емоционални изблици, ако му бъде отказан достъп до това, от което има нужда или е възпрепятстван по каквато и да е друга причина.
Има 2 вида зависимости. Едната е към субстанции, които чисто на биохимично и физиологично ниво променят химическия състав на мозъка и влияят върху процесите, които протичат, най-вече тези които са свързани с динамиката на допамина, който участва в процесите, при които човек усеща удоволствие в съответните центрове на мозъка. Освен това, субстанциите имат определен ефект на отпускане и облекчение, като въздействат на мозъчните центрове, които отговарят за усещането за болка. Подобен ефект върху физиологичните процеси в мозъка имат и поведенческите зависимости. Проведени са изследвания, при които се установява че хора, пристрастени към хероин и хора със затлъстяване имат сходни промени в центровете на мозъка, които отговарят за волевия контрол и измерените понижени нива на допамин. Има едно общо нещо, което се оказва свързващо звено между зависимостта към наркотици, цигари, преяждане, безразборен секс, порно, компулсивно пазаруване, алкохол и това е стресът, който човек изпитва и с който не е намерил възможност да се справи. Обичайно този стрес датира още от най-ранна възраст при зависимите хора и те живеят в непрекъснат порочен цикъл на болка, безсмислие, самота, изоставеност, безпомощност, пустота, празнота, страх, безпокойство, тревожност, безсилие и нуждата да избягат от това, за да намерят покой, дори и за миг. Липсата на подкрепа и здравословна среда в ранната възраст създават идеалните условия да се формира идеалната почва, в която се посява и развива зависимостта, а човек се оказва неспособен да намери каквото и да е друго алтернативно решение на начина по който се чувства и измъчва, освен единственото което е намерил- да избяга. Да избяга в прегръдката на зависимостта, която му дава усещане за безвремие, покой и откъсване дори и за момент или два от живота, който го потиска, мачка и наранява.
Много често хората, които имат зависимост страдат от собственото си чувство за вина, срам и недостойнство и това, което чувстват че другите хора имат към тях. Понякога истински, понякога въображаеми, те усещат константното напрежение от това, което се случва в отношенията с близките им и в собствения им свят. И това създава постоянен стрес, от който те чувстват, че е непосилно да се избяга. И всичко отново се повтаря- непреодолима нужда от спокойствие и безопасност, болка от действителността, константен стрес от ежедневието и отношенията с близките, нужда от бягство, отдъхване в прегръдката на зависимостта, чувство за вина, срив, загуба на мотивация, неудовлетворение и потъване в дупката. Порочното колело се движи неумолимо като всяка стъпка води неизбежно до следващата.

Има ли изход? Да, изход има. И той е в осъзнаването на проблема и вземането на твърдо решение за промяна с осъзнаването, че това е възможно да се случи единствено с подходяща помощ. Аз като специалист в работа с подсъзнанието и неговата динамика съм работила с хора със зависимо поведение с метода ТЕТА хийлинг. Това което е нужно да се разбере е, че методът не предлага нужния ресурс, за да помогне на хора с алкохолна и наркотична зависимост, тъй като там пораженията върху физиологията на зависимия човек е много комплексна и са необходими крупни мерки за лечение и рехабилитация освен на самия зависим, още и на неговото семейство. ТЕТА хийлинг не предлага този ресурс. Но това, в което ТЕТА хийлинг дава отлични резултати са поведенческите зависимости.
Как работи ТЕТА хийлинг? ТЕТА хийлинг има уникален алгоритъм, който проследява невидимата нишка, която свързва проблема, който човек има, чувствата които изпитва и най-дълбоката емоционална потребност, която не е намерила нужното, хармонично удовлетворение. Всичко това взето заедно на едно дълбоко подсъзнателно ниво оформя така наречените лимитиращи или ограничаващи вярвания, които са създали добре установен път на проявление под форма на саморазрушително поведение или зависимост. Да промениш това понякога е трудна задача, още повече че много от лимитиращите вярвания се коренят в поколенията преди нас и имат много утвърдена история, повтаряща се през поколенията. Всичко това е възможно да бъде открито в една дълбока работа с ТЕТА хийлинг. Именно едно такова дълбоко осъзнаване на динамиката вътре в човек, придружено с ясно разбиране, приемане и подкрепа дава сила човек да разкъса енергийните окови на зависимостта и да се освободи от нея. Всяка друга тактика, която насочва усилията към корекция на поведението, без задълбочена работа и поглед към дълбоките коренни причини за проблема са обречени на провал. Да се стремиш да коригираш крайната изява на един проблем е като да чертаеш плитка бразда в пясъка. Плитко и недостатъчно.