Бунтарството е самосаботираща програма на подсъзнанието

Има един много утвърден начин човек да само саботира себе си и той е бунтарството. Има и различни начини да се бунтуваш, някои са по-явни, други са много фини и по-трудно уловими, но в дълбочина идват от един и същ проблем- липсата на любов, грижа и внимание в детската възраст, а често всичко е започнало още в пренаталния период от развитието на детето, когато майката се е чувствала притеснена и несигурна дали иска своето дете, което вече е на път. Кои са явните начини за бунтарство:
Да създадаваш конфликти и да провокираш с думи и поведение другите.
Провокативен външен вид- татуировки, пиърсинги, пластична хирургия.
Да пушиш цигари, употребяваш алкохол и други зависимости.
При тези случаи проблемът е очевиден и явно се изразява в поведението на човека.
Но има и един по-фин начин на бунтарство и той е когато човек не държи на думата си, закъснява за уговорките си и когато бъде поставен въпроса за това, този човек влиза в роля на жертва, започва да се сърди, да се обижда, да демонстрира че към него има несправедливо отношение и да се оправдава, извинява или яростно да се защитава, нападайки отсрещната страна и да се опитва да прехвърли вината. Къде е проблемът тук?

Проблемът е липсата на усещане за граници. Този човек няма свои граници, но не зачита и границите на другите хора. Този човек е останал блокиран в инфантилната си възраст, където не е получил нужната любов, приемане, грижа и внимание от своите родители, най-често от майка си. Не че майките не обичат или не искат децата си, но често се случва майката да е емоционално недостъпна за своето дете. Ако тя изживява трудности, конфликти, несигурност, раздяла, скръб тогава тя използва вътрешния си ресурс за себе си, за да балансира себе си и не е способна да дава нужната любов, внимание и грижа на детето си. В такива трудни моменти си казваш, че детето е нахранено и на топло вкъщи и това е достатъчно. Но детето има нужда от връзка с майка си. До 7 годишна възраст в неговия мозък не е развита способността да разсъждава, анализира и разбира причинно-следствени връзки. До 7 годишна възраст детето разбира себе си и майка си като едно. То е егоистично и в неговия свят целия свят се върти около него. Граници няма, всичко е негово право и притежание. И какво се случва когато майката е недостъпна- детето остава с убеждението, че нещо в него не е наред, че вината за това, че мама не е добре е негова и че то може да направи нещо, за да промени това. Какво например може да направи? Да прави неща, с които да привлече вниманието на майка си, а често това са бели, пакости, непослушание и противопоставяне на установените правила. Когато детския мозък разбере, че това работи и доставя нужното внимание от майката, модела става подсъзнателна програма, която звучи приблизително така:
„Аз получавам внимание, грижи и любов когато правя проблеми, когато нарушавам правилата.“
„За да ме забележат трябва да създам проблем“
„За да видят, че съм специален, аз трябва да наруша установения ред“ и т.н.

Защо това е проблем? Защото е разрушителен модел на поведение- разрушителен за отношенията, личността и живота на човека. Такъв човек не умее да се чувства обичан, забелязан и че получава нужното му внимание по друг начин, освен този. А докато той не го осъзнае си остава дете в тяло на възрастен, което отново и отново търси вниманието на своята майка. Такива хора са често напълно безпомощни в живота и жертви в партньорските отношения. Те не са способни да виждат в човека отсреща партньор, те търсят майка си и любовта, която има се полага, но не са получили никога. Те умеят да правят драма, да изискват, да правят от мухата слон, да донесат от 10 кладенеца вода, но не са способни да спазват елементарни уговорки, редовно закъсняват и в живота им цари хаос, променят мнението и желанията си в движение, оставяйки хората около себе си в пълна липса на сигурност и спокойствие. А накрая се чувстват жертви, предадени и изоставени. Като деца. А те са деца. Дете в тяло на възрастен. Но не го виждат, защото модела е дълбок подсъзнателен- виждаш резултата, но не и силата, която те движи, когато го създаваш. Техният начин да правят нещата бунтарски им носи фалшиво чувство за сила, власт и контрол, за сила и уникалност. Всъщност тази сила е разрушителна и е точно противоположна по действие на любовта, която търсят.

Най-първия бунтар в историята е Луцифер- най-красивия и надарен ангел. Той се разбунтувал срещу Бог и поискал да е Бог. В своя бунт той разрушил връзката си с Бог и благословения живот, който имал и се превърнал в дявол, сатана, напълно отхвърлен от Бог и неговата благодат. Това правят и хората със своя бунт- искат любов и приемане, а всъщност ги разрушават.

Как може това да приключи? Тета хийлинг има утвърден алгоритъм, в който човек може да осъзнае истинските си проблеми, които създават неговите проблеми- болести, липса, бедност, недоимък, самота, страдание. А това прави човек ресурсен да види себе си и живота си по различен начин и да избере различно действие. Изборът днес, създава реалността утре.